Жури на ФИЛМИНИ 2.0

Росица Вълканова

Завършва кинорежисура във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов в прочутия клас на проф. Христо Христов, Георги Дюлгеров и Младен Киселов (заедно с И. Трифонова, М. Андонова, Ив. Черкелов, Л. Тодоров, Св. Овчаров, М. Кръстев). Режисьор е на няколко документални филма. През 1995 г. основава продуцентска къща "Клас". Специлиализира в Лондон и Берлин. От 2002 е член на Европейската Филмова Академия. Продуцент е на едни от най-важните съвременни български филми: Търпението на камъка (1998), Писмо до Америка (2001), Обърната Елха (2006), Разследване (2006).

Адриан Ситару

През 2007 Адриан създава късометражния филм Вълни,който печели Златен Леопард на филмовия фестивал в Локарно, както и наградата за най-добър късометражен филм на фестивалите в Сараево, Намур, Дрезден, Аспен също така и други шеснадесет награди. "Вълни" е селектиран и в официалното състезание на Сънденс през 2008.

След повече от десет късаметражни и телевизионни филма, Адриан Ситару завършва първия си пълнометражен филм (Hooked) през 2008. Той е селектиран на международния филмов фестивал във Венеция през 2008, участва във фестивала в Торонто и в Лондонския филмов фестивал. В момента Адриан работи върху своя следващ проект "За любовта с най-добри намерения".

Франсис Гавайе

От 1998 Франсис Гавайе e продуцент на предаване, посветено на литература, музика и кино в независимото радио Radio Libertaire. От септември 2000 до февруари 2008 той е програматор на късометражни филми Le Goût du Court в Париж.

От 2001 Франсис е член на селекционната комисия на Международната седмица на критиците на фестивала в Кан и е представил на фестивалната аудитория някои късометражни анимационни и игрални филми от огромно значение. Сред тях са Раян реж. Крис Ландрет, Полето реж. Дуейн Хопкинс, Другият етаж реж. Денис Вилньов, Томбер реж. Росто и, разбира се, филмите на Димитър Митовски и Камен Калев Върнете заека и Лошият заек. Франсис Гавайе е член на селекционната комисия за късометражни филми на наградите Сезар.

Севда Шишманова

Севда Шишманова завършва българска филология в СУ Климент Охридски, специализира режисура в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов и международна журналистика в ВВС Великобритания. Член на Националния съвет за Кино. Член на Управителния съвет на БНТ.

Автор на десет документални филма. Филмът "Незавършилата война" получава наградата за международна журналистика SAIS на Американския университет "Джон Хопкинс" и Севда Шишманова е поставена сред десетте най-добри международни журналисти за 2001 г. Филмът "Пакистан в сянката на войната" влиза в специалната селекция на най-големия фестивал за телевизионна продукция FIPA във Биариц, Франция. Носител на много български награди за журналистика.

Томас Конде

Томас Конде е специалист по стоп-моушън анимация и представлява продуцентската къща за анимация от Галисия, Испания, Algarabía Animación. Той е сътрудник на Consorcio Gallego Audiovusial в учебната им програма Audiovisual nas Aulas.

 

 

Гости на фестивала

Фил Мълой

Световноизвестният британски аниматор Фил Мълой е сред специалните гости на Международния фестивал за късометражно кино ФИЛМИНИ, който ще се проведе от 22 до 26 октомври в София. С подкрепата на Британски съвет той ще проведе четиридневнa Работилница за български аниматори по време на фестивала.

Фил Мълой е един от най-интригуващите автори на Обединеното Кралство. Кариерата му стартира с работа в игрални филми, която режисьорът напуска в началото на 80-те, за да се отдаде на анимацията. Първите му филми, обединени в поредицата „Каубои” показват особеният стил на Фил Мълой и неговото язвително и безмилостно чувство за хумор, което не се променя при по-късните му филми и колекции, най-известни сред които са Десеттебожи заповеди, Нетърпимост I, Нетърпимост II и Нетърпимост III.

Фил Мълой е автор на над 30 късометражни анимации и носител на редица престижни международни отличия, сред които е и наградата от фестивала Гранада за цялостен принос в кино изкуството.

Английската преса нарича творчеството му "екстремна анимация". Провокативните късометражни филми на Фил Мълой са пример за сатирична гротеска, която няма подобна на себе си в британската анимация. Противоотрова на кича и сантименталността, неговите директни, остроумни и тръпчиви филми говорят за човешката природа и поставят на изпитание съвременните ценности. Историите на Фил Мълой са безкомпромисно язвителни, а сюжетите му са почти винаги обвързани с теми като секса, насилието, човешкото тяло, политиката, религията и основните рани на обществото ни: конформизъм и овчедушие.

Въпреки сериозните до крайност теми, филмите на Фил Мълой не са трудно разбираеми. Всяко от произведенията му е издържано в абсурдистки маниер, който се оказва изключително забавен, а понякога и шокиращ.

В стила си на рисуване Фил Мълой комбинира елементи на експресионизъм и art brut със скандалността на пънк културата и с това постига интелигентно, универсално внушение, който се характеризира и със зловещ скептицизъм. Фил Мълой използва опростени фигури и минималистичен фон, които концентрират вниманието по-скоро върху идеята на филма, отколкото носят първично удоволствие. Героите във филмите му са груби и гротескни – нарисувани единствено с четка и черно мастило, те са по-скоро силуети с тела от скелет, дълги костеливи ръце и широка уста, пълна със стърчащи зъби.

Фил Мълой не вижда себе си в полемика в политически спор и отказва да заеме ролята на морализатор. Все пак той признава, че постоянно го занимава един и същи проблем:

"...дилемата на човешката природа, уловена такава, каквато е, между първичните животински инстинкти и почти безкрайния потенциал човек да стане... кой знае? Намираме се в капан между рая и ада. Това противопоставяне е разгледано в отношението му към правилата и социалните норми, с които всички ние живеем".

Повече за Фил Мълой вижте на www.philmulloy.com.